злак

Речник на българския език

злак — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

зла̀кът, зла̀ка, само ед., м. Буйна, сочна зеленина, която покрива, изпълва. Място, потънало в злак.
прил. зла̀чен, зла̀чна, зла̀чно, мн. зла̀чни. Злачни широти.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. злак
непълен член зла-ка
пълен член зла-кът
мн.ч. зла-ко-ве
членувано зла-ко-ве-те
бройна форма зла-ка
звателна форма —

Връзки