зигзаг

Речник на българския език

1. зѝгзаг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. зѝгзаги и зѝгзази, (два) зѝгзага, м.
1. Многократно начупена линия; криволица. Блеснаха зигзагите на светкавицата.
2. Движение, наподобяващо начупена линия. Пиян е и върви на зигзаг. Пътят прави зигзаги.
3. Прен. Резки многократни колебания във възгледи, в поведението, в живота на някого.

Грешни изписвания (2)

  • зигзак
  • зигзък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зиг-заг
непълен член зиг-за-га
пълен член зиг-за-гът
мн.ч. зиг-за-ги
членувано зиг-за-ги-те
бройна форма зиг-за-га
звателна форма

2. зѝгзаг съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. зѝгзаги и зѝгзази, (два) зѝгзага, м.
1. Многократно начупена линия; криволица. Блеснаха зигзагите на светкавицата.
2. Движение, наподобяващо начупена линия. Пиян е и върви на зигзаг. Пътят прави зигзаги.
3. Прен. Резки многократни колебания във възгледи, в поведението, в живота на някого.

Грешни изписвания (2)

  • зигзак
  • зигзък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зиг-заг
непълен член зиг-за-га
пълен член зиг-за-гът
мн.ч. зиг-за-зи
членувано зиг-за-зи-те
бройна форма зиг-за-га
звателна форма