1.
звънчѐ
—
съществително име, среден род
(тип 65)
Значение
мн. звънчѐта, ср.
1. Малък звънец; камбанка. Сребърни звънчета.
2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи по форма камбанка. Бяха цъфнали бели и сини звънчета.
1. Малък звънец; камбанка. Сребърни звънчета.
2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи по форма камбанка. Бяха цъфнали бели и сини звънчета.
Грешни изписвания (1)
- званче
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | звън-че | |
|---|---|---|
| членувано | звън-че-то | |
| мн.ч. | звън-че-та | |
| членувано | звън-че-та-та |