звънец

Речник на българския език

1. звънѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. звънцѝ, (два) звънѐца, м.
1. Метална или стъклена камбанка с подвижно езиче за произвеждане на звън. Съдията разклати звънеца.
2. Уред, механизъм за произвеждане на звън. Звънецът на часовника се е повредил.

Грешни изписвания (1)

  • званец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. звъ-нец
непълен член звъ-не-ца
пълен член звъ-не-цът
мн.ч. звън-ци
членувано звън-ци-те
бройна форма звъ-не-ца
звателна форма

2. Звънѐц географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Званец