звуков

Речник на българския език

зву̀ков прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

зву̀кова, зву̀ково, мн. зву̀кови, прил.
1. Който се отнася до звук. Звукова честота.
2. Който се състои от звуци. Звуков сигнал.

Грешни изписвания (3)

  • звукув
  • звукоф
  • звукуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зву-ков
непълен член зву-ко-вия
пълен член зву-ко-ви-ят
ж. р. зву-ко-ва
членувано зву-ко-ва-та
ср. р. зву-ко-во
членувано зву-ко-во-то
мн. ч. зву-ко-ви
членувано зву-ко-ви-те