звероукротѝтел — съществително име, мъжки род (тип 31a)
Значение
звероукротѝтелят, звероукротѝтеля, мн. звероукротѝтели, м.
1. Лице, което дресира и показва пред публика диви зверове.
2. Прен. Лице, което трябва да ръководи силно враждуващи страни, обикн. деца.
1. Лице, което дресира и показва пред публика диви зверове.
2. Прен. Лице, което трябва да ръководи силно враждуващи страни, обикн. деца.
Грешни изписвания (31)
- звероокротител
- звероокротитил
- звероокрутител
- звероокрутитил
- звероукротитил
- звероукрутител
- звероукрутитил
- зверуокротител
- зверуокротитил
- зверуокрутител
- зверуокрутитил
- зверуукротител
- зверуукротитил
- зверуукрутител
- зверуукрутитил
- звироокротител
- звироокротитил
- звироокрутител
- звироокрутитил
- звироукротител
- звироукротитил
- звироукрутител
- звироукрутитил
- звируокротител
- звируокротитил
- звируокрутител
- звируокрутитил
- звируукротител
- звируукротитил
- звируукрутител
- звируукрутитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | зве-ро-ук-ро-ти-тел | |
---|---|---|
непълен член | зве-ро-ук-ро-ти-те-ля | |
пълен член | зве-ро-ук-ро-ти-те-лят | |
мн.ч. | зве-ро-ук-ро-ти-те-ли | |
членувано | зве-ро-ук-ро-ти-те-ли-те | |
бройна форма | зве-ро-ук-ро-ти-те-ли | |
звателна форма | зве-ро-ук-ро-ти-те-лю |