зашеметение

Речник на българския език

зашеметение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ше-ме-те-ние
членувано за-ше-ме-те-ни-е-то
мн.ч. за-ше-ме-те-ния
членувано за-ше-ме-те-ни-я-та