захвърляне

Речник на българския език

захвърляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • зафърлъне
  • зафърляне
  • захвърлъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зах-вър-ля-не
членувано зах-вър-ля-не-то
мн.ч. зах-вър-ля-ния
членувано зах-вър-ля-ни-я-та