зауча

Речник на българския език

зау̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

зау̀чиш, мин. св. зау̀чих, мин. прич. зау̀чил, св.вж. заучавам.



зау̀чиш, мин. св. зау̀чих, мин. прич. зау̀чил, св.вж. заучвам.

Грешни изписвания (3)

  • заучъ
  • зъуча
  • зъучъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-у-ча за-у-чим
2 лице за-у-чиш за-у-чи-те
3 лице за-у-чи за-у-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-у-чих за-у-чих-ме
2 лице за-у-чи за-у-чих-те
3 лице за-у-чи за-у-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-у-чех за-у-чех-ме
2 лице за-у-че-ше за-у-чех-те
3 лице за-у-че-ше за-у-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заучил съм заучила съм заучило съм заучили сме
2 лице заучил си заучила си заучило си заучили сте
3 лице заучил е заучила е заучило е заучили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заучил бях заучила бях заучило бяхме заучили
2 лице беше заучил беше заучила беше заучило бяхте заучили
3 лице беше заучил беше заучила беше заучило бяха заучили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще зауча ще заучим
2 лице ще заучиш ще заучите
3 лице ще заучи ще заучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заучил ще съм заучила ще съм заучило ще сме заучили
2 лице ще си заучил ще си заучила ще си заучило ще сте заучили
3 лице ще е заучил ще е заучила ще е заучило ще са заучили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да зауча щяхме да заучим
2 лице щеше да заучиш щяхте да заучите
3 лице щеше да заучи щяха да заучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заучил щях да съм заучила щях да съм заучило щяхме да сме заучили
2 лице щеше да си заучил щеше да си заучила щеше да си заучило щяхте да сте заучили
3 лице щеше да е заучил щеше да е заучила щеше да е заучило щяха да са заучили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заучел съм заучела съм заучело съм заучели сме
2 лице заучел си заучела си заучело си заучели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заучил съм заучила съм заучило съм заучили сме
2 лице заучил си заучила си заучило си заучили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заучил била съм заучила било съм заучило били сме заучили
2 лице бил си заучил била си заучила било си заучило били сте заучили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зауча щяла съм да зауча щяло съм да зауча щели сме да заучим
2 лице щял си да заучиш щяла си да заучиш щяло си да заучиш щели сте да заучите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заучил щяла съм да съм заучила щяло съм да съм заучило щели сме да сме заучили
2 лице щял си да си заучил щяла си да си заучила щяло си да си заучило щели сте да сте заучили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заучил бих заучила бих заучило бихме заучили
2 лице би заучил би заучила би заучило бихте заучили
3 лице би заучил би заучила би заучило биха заучили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-у-чи за-у-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-у-чен
непълен член за-у-че-ния
пълен член за-у-че-ни-ят
женски род за-у-че-на
членувано за-у-че-на-та
среден род за-у-че-но
членувано за-у-че-но-то
множествено число за-у-че-ни
членувано за-у-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-у-чил
непълен член за-у-чи-лия
пълен член за-у-чи-ли-ят
женски род за-у-чи-ла
членувано за-у-чи-ла-та
среден род за-у-чи-ло
членувано за-у-чи-ло-то
множествено число за-у-чи-ли
членувано за-у-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-у-чел
женски род за-у-че-ла
среден род за-у-че-ло
множествено число за-у-че-ли