заутешавам

Речник на българския език

заутешавам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-у-те-ша-вам за-у-те-ша-ва-ме
2 лице за-у-те-ша-ваш за-у-те-ша-ва-те
3 лице за-у-те-ша-ва за-у-те-ша-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-у-те-ша-вах за-у-те-ша-вах-ме
2 лице за-у-те-ша-ва за-у-те-ша-вах-те
3 лице за-у-те-ша-ва за-у-те-ша-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-у-те-ша-вах за-у-те-ша-вах-ме
2 лице за-у-те-ша-ва-ше за-у-те-ша-вах-те
3 лице за-у-те-ша-ва-ше за-у-те-ша-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заутешавал съм заутешавала съм заутешавало съм заутешавали сме
2 лице заутешавал си заутешавала си заутешавало си заутешавали сте
3 лице заутешавал е заутешавала е заутешавало е заутешавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заутешавал бях заутешавала бях заутешавало бяхме заутешавали
2 лице беше заутешавал беше заутешавала беше заутешавало бяхте заутешавали
3 лице беше заутешавал беше заутешавала беше заутешавало бяха заутешавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заутешавам ще заутешаваме
2 лице ще заутешаваш ще заутешавате
3 лице ще заутешава ще заутешават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заутешавал ще съм заутешавала ще съм заутешавало ще сме заутешавали
2 лице ще си заутешавал ще си заутешавала ще си заутешавало ще сте заутешавали
3 лице ще е заутешавал ще е заутешавала ще е заутешавало ще са заутешавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заутешавам щяхме да заутешаваме
2 лице щеше да заутешаваш щяхте да заутешавате
3 лице щеше да заутешава щяха да заутешават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заутешавал щях да съм заутешавала щях да съм заутешавало щяхме да сме заутешавали
2 лице щеше да си заутешавал щеше да си заутешавала щеше да си заутешавало щяхте да сте заутешавали
3 лице щеше да е заутешавал щеше да е заутешавала щеше да е заутешавало щяха да са заутешавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заутешавал съм заутешавала съм заутешавало съм заутешавали сме
2 лице заутешавал си заутешавала си заутешавало си заутешавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заутешавал съм заутешавала съм заутешавало съм заутешавали сме
2 лице заутешавал си заутешавала си заутешавало си заутешавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заутешавал била съм заутешавала било съм заутешавало били сме заутешавали
2 лице бил си заутешавал била си заутешавала било си заутешавало били сте заутешавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заутешавам щяла съм да заутешавам щяло съм да заутешавам щели сме да заутешаваме
2 лице щял си да заутешаваш щяла си да заутешаваш щяло си да заутешаваш щели сте да заутешавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заутешавал щяла съм да съм заутешавала щяло съм да съм заутешавало щели сме да сме заутешавали
2 лице щял си да си заутешавал щяла си да си заутешавала щяло си да си заутешавало щели сте да сте заутешавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заутешавал бих заутешавала бих заутешавало бихме заутешавали
2 лице би заутешавал би заутешавала би заутешавало бихте заутешавали
3 лице би заутешавал би заутешавала би заутешавало биха заутешавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-у-те-ша-вай за-у-те-ша-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-у-те-ша-вал
непълен член за-у-те-ша-ва-лия
пълен член за-у-те-ша-ва-ли-ят
женски род за-у-те-ша-ва-ла
членувано за-у-те-ша-ва-ла-та
среден род за-у-те-ша-ва-ло
членувано за-у-те-ша-ва-ло-то
множествено число за-у-те-ша-ва-ли
членувано за-у-те-ша-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-у-те-ша-вал
женски род за-у-те-ша-ва-ла
среден род за-у-те-ша-ва-ло
множествено число за-у-те-ша-ва-ли