заръчение

Речник на българския език

заръчение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ръ-че-ние
членувано за-ръ-че-ни-е-то
мн.ч. за-ръ-че-ния
членувано за-ръ-че-ни-я-та