заразен

Речник на българския език

1. заразѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

заразѐна, заразѐно, мн. заразѐни, прил. Който е приел зараза.
същ. заразѐност, заразеността̀, ж.



зара̀зна, зара̀зно, мн. зара̀зни, прил.
1. Който може да се предава от един организъм на друг. Заразна болест.
2. Който е свързан със зараза или заразни болести. Заразно отделение.

Грешни изписвания (3)

  • заръзен
  • зъразен
  • зъръзен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ра-зен
непълен член за-ра-зе-ния
пълен член за-ра-зе-ни-ят
ж. р. за-ра-зе-на
членувано за-ра-зе-на-та
ср. р. за-ра-зе-но
членувано за-ра-зе-но-то
мн. ч. за-ра-зе-ни
членувано за-ра-зе-ни-те

2. заразѐн прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

заразѐна, заразѐно, мн. заразѐни, прил. Който е приел зараза.
същ. заразѐност, заразеността̀, ж.



зара̀зна, зара̀зно, мн. зара̀зни, прил.
1. Който може да се предава от един организъм на друг. Заразна болест.
2. Който е свързан със зараза или заразни болести. Заразно отделение.

Грешни изписвания (3)

  • заръзен
  • зъразен
  • зъръзен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ра-зен
непълен член за-раз-ния
пълен член за-раз-ни-ят
ж. р. за-раз-на
членувано за-раз-на-та
ср. р. за-раз-но
членувано за-раз-но-то
мн. ч. за-раз-ни
членувано за-раз-ни-те

3. заразен — мин. страд. прич. м. р.

заразен е производна форма на заразя (мин. страд. прич. м. р.).