запъване

Речник на българския език

запъ̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • запъвани
  • запъвъне
  • запъвъни
  • зъпъване
  • зъпъвани
  • зъпъвъне
  • зъпъвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пъ-ва-не
членувано за-пъ-ва-не-то
мн.ч. за-пъ-ва-ния
членувано за-пъ-ва-ни-я-та