заприщване

Речник на българския език

запрѝщване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • заприщвъне
  • зъприщване
  • зъприщвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зап-рищ-ва-не
членувано зап-рищ-ва-не-то
мн.ч. зап-рищ-ва-ния
членувано зап-рищ-ва-ни-я-та