заприкажа

Речник на българския език

заприка̀жа преходен глагол от свършен вид (тип 156tt) редактиране

Значение

заприка̀жеш, мин. св. заприка̀зах, мин. прич. заприка̀зал, св.вж. заприказвам.

Грешни изписвания (7)

  • запрекажа
  • запрекажъ
  • заприкажъ
  • зъпрекажа
  • зъпрекажъ
  • зъприкажа
  • зъприкажъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зап-ри-ка-жа зап-ри-ка-жем
2 лице зап-ри-ка-жеш зап-ри-ка-же-те
3 лице зап-ри-ка-же зап-ри-ка-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зап-ри-ка-зах зап-ри-ка-зах-ме
2 лице зап-ри-ка-за зап-ри-ка-зах-те
3 лице зап-ри-ка-за зап-ри-ка-за-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зап-ри-ка-жех зап-ри-ка-жех-ме
2 лице зап-ри-ка-же-ше зап-ри-ка-жех-те
3 лице зап-ри-ка-же-ше зап-ри-ка-же-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заприказал съм заприказала съм заприказало съм заприказали сме
2 лице заприказал си заприказала си заприказало си заприказали сте
3 лице заприказал е заприказала е заприказало е заприказали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заприказал бях заприказала бях заприказало бяхме заприказали
2 лице беше заприказал беше заприказала беше заприказало бяхте заприказали
3 лице беше заприказал беше заприказала беше заприказало бяха заприказали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заприкажа ще заприкажем
2 лице ще заприкажеш ще заприкажете
3 лице ще заприкаже ще заприкажат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заприказал ще съм заприказала ще съм заприказало ще сме заприказали
2 лице ще си заприказал ще си заприказала ще си заприказало ще сте заприказали
3 лице ще е заприказал ще е заприказала ще е заприказало ще са заприказали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заприкажа щяхме да заприкажем
2 лице щеше да заприкажеш щяхте да заприкажете
3 лице щеше да заприкаже щяха да заприкажат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заприказал щях да съм заприказала щях да съм заприказало щяхме да сме заприказали
2 лице щеше да си заприказал щеше да си заприказала щеше да си заприказало щяхте да сте заприказали
3 лице щеше да е заприказал щеше да е заприказала щеше да е заприказало щяха да са заприказали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заприкажел съм заприкажела съм заприкажело съм заприкажели сме
2 лице заприкажел си заприкажела си заприкажело си заприкажели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заприказал съм заприказала съм заприказало съм заприказали сме
2 лице заприказал си заприказала си заприказало си заприказали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заприказал била съм заприказала било съм заприказало били сме заприказали
2 лице бил си заприказал била си заприказала било си заприказало били сте заприказали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заприкажа щяла съм да заприкажа щяло съм да заприкажа щели сме да заприкажем
2 лице щял си да заприкажеш щяла си да заприкажеш щяло си да заприкажеш щели сте да заприкажете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заприказал щяла съм да съм заприказала щяло съм да съм заприказало щели сме да сме заприказали
2 лице щял си да си заприказал щяла си да си заприказала щяло си да си заприказало щели сте да сте заприказали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заприказал бих заприказала бих заприказало бихме заприказали
2 лице би заприказал би заприказала би заприказало бихте заприказали
3 лице би заприказал би заприказала би заприказало биха заприказали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зап-ри-ка-жи зап-ри-ка-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род зап-ри-ка-зан
непълен член зап-ри-ка-за-ния
пълен член зап-ри-ка-за-ни-ят
женски род зап-ри-ка-за-на
членувано зап-ри-ка-за-на-та
среден род зап-ри-ка-за-но
членувано зап-ри-ка-за-но-то
множествено число зап-ри-ка-за-ни
членувано зап-ри-ка-за-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зап-ри-ка-зал
непълен член зап-ри-ка-за-лия
пълен член зап-ри-ка-за-ли-ят
женски род зап-ри-ка-за-ла
членувано зап-ри-ка-за-ла-та
среден род зап-ри-ка-за-ло
членувано зап-ри-ка-за-ло-то
множествено число зап-ри-ка-за-ли
членувано зап-ри-ка-за-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зап-ри-ка-жел
женски род зап-ри-ка-же-ла
среден род зап-ри-ка-же-ло
множествено число зап-ри-ка-же-ли