запра

Речник на българския език

1. запра̀ преходен глагол от свършен вид (тип 150tt) редактиране

Значение

запрѐш, мин. св. запря̀х, мин. прич. запря̀л, св.вж. [[запирам 2_ .

Грешни изписвания (3)

  • запръ
  • зъпра
  • зъпръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зап-ра зап-рем
2 лице зап-реш зап-ре-те
3 лице зап-ре зап-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зап-рях зап-рях-ме
2 лице зап-ря зап-рях-те
3 лице зап-ря зап-ря-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зап-рях зап-рях-ме
2 лице зап-ре-ше зап-рях-те
3 лице зап-ре-ше зап-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запрял съм запряла съм запряло съм запрели сме
2 лице запрял си запряла си запряло си запрели сте
3 лице запрял е запряла е запряло е запрели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запрял бях запряла бях запряло бяхме запрели
2 лице беше запрял беше запряла беше запряло бяхте запрели
3 лице беше запрял беше запряла беше запряло бяха запрели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще запра ще запрем
2 лице ще запреш ще запрете
3 лице ще запре ще запрат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запрял ще съм запряла ще съм запряло ще сме запрели
2 лице ще си запрял ще си запряла ще си запряло ще сте запрели
3 лице ще е запрял ще е запряла ще е запряло ще са запрели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да запра щяхме да запрем
2 лице щеше да запреш щяхте да запрете
3 лице щеше да запре щяха да запрат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запрял щях да съм запряла щях да съм запряло щяхме да сме запрели
2 лице щеше да си запрял щеше да си запряла щеше да си запряло щяхте да сте запрели
3 лице щеше да е запрял щеше да е запряла щеше да е запряло щяха да са запрели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запрял съм запряла съм запряло съм запрели сме
2 лице запрял си запряла си запряло си запрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запрял съм запряла съм запряло съм запрели сме
2 лице запрял си запряла си запряло си запрели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запрял била съм запряла било съм запряло били сме запрели
2 лице бил си запрял била си запряла било си запряло били сте запрели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запра щяла съм да запра щяло съм да запра щели сме да запрем
2 лице щял си да запреш щяла си да запреш щяло си да запреш щели сте да запрете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запрял щяла съм да съм запряла щяло съм да съм запряло щели сме да сме запрели
2 лице щял си да си запрял щяла си да си запряла щяло си да си запряло щели сте да сте запрели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запрял бих запряла бих запряло бихме запрели
2 лице би запрял би запряла би запряло бихте запрели
3 лице би запрял би запряла би запряло биха запрели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зап-ри зап-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род зап-рян
непълен член зап-ря-ния
пълен член зап-ря-ни-ят
женски род зап-ря-на
членувано зап-ря-на-та
среден род зап-ря-но
членувано зап-ря-но-то
множествено число зап-ре-ни
членувано зап-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зап-рял
непълен член зап-ре-лия
пълен член зап-ре-ли-ят
женски род зап-ря-ла
членувано зап-ря-ла-та
среден род зап-ря-ло
членувано зап-ря-ло-то
множествено число зап-ре-ли
членувано зап-ре-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зап-рял
женски род зап-ря-ла
среден род зап-ря-ло
множествено число зап-ре-ли

2. запра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

запра е производна форма на запера (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. запра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

запра е производна форма на запера (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).