запояване

Речник на българския език

запоя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • запоявъне
  • запуяване
  • запуявъне
  • зъпояване
  • зъпоявъне
  • зъпуяване
  • зъпуявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-по-я-ва-не
членувано за-по-я-ва-не-то
мн.ч. за-по-я-ва-ния
членувано за-по-я-ва-ни-я-та