запетая

Речник на българския език

запета̀я съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. запета̀и, ж. Препинателен знак за интонационно обособяване на синтактични категории или за отделяне на подчинени изречения.
Десетична запетая. — В математиката — знак за отделяне на цялото от десетичната му част.

Грешни изписвания (7)

  • запетаъ
  • запитаъ
  • запитая
  • зъпетаъ
  • зъпетая
  • зъпитаъ
  • зъпитая

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пе-тая
членувано за-пе-та-я-та
мн.ч. за-пе-таи
членувано за-пе-та-и-те
звателна форма