запалка

Речник на българския език

запа̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. запа̀лки, ж.
1. Малък джобен уред за палене на цигари. Извади златната си запалка и поднесе огънчето.
2. Устройство, като част от бомба, което я взривява; взривител. Запалката беше мокра и бомбата не се взриви.

Грешни изписвания (3)

  • запалкъ
  • зъпалка
  • зъпалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пал-ка
членувано за-пал-ка-та
мн.ч. за-пал-ки
членувано за-пал-ки-те
звателна форма