занаятчийка

Речник на българския език

занаятчѝйка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. занаятчѝйки, ж. Жена занаятчия.

Грешни изписвания (7)

  • занаятчийкъ
  • занъятчийка
  • занъятчийкъ
  • зънаятчийка
  • зънаятчийкъ
  • зънъятчийка
  • зънъятчийкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-на-ят-чий-ка
членувано за-на-ят-чий-ка-та
мн.ч. за-на-ят-чий-ки
членувано за-на-ят-чий-ки-те
звателна форма за-на-ят-чий-ке