замазка

Речник на българския език

зама̀зка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Слой, който се нанася и заглажда за заравняване, попълване на дупки, изолация (обикн. в строителството). На пода сложихме перлитова замазка.
2. Прен. Полагане на замазка. Замазката ни отне десет дни.

Грешни изписвания (3)

  • замазкъ
  • зъмазка
  • зъмазкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-маз-ка
членувано за-маз-ка-та
мн.ч. за-маз-ки
членувано за-маз-ки-те
звателна форма