зало̀жник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. зало̀жници, м.
1. Насилствено задържано лице като гарант за някакво искане от страна на задържалия го. Вземам за заложник. Пътниците в самолета стават заложници на терористите.
2. Прен. Лице, което е гарант на интереси, идеи и под. Станах заложник на чужди интереси.
1. Насилствено задържано лице като гарант за някакво искане от страна на задържалия го. Вземам за заложник. Пътниците в самолета стават заложници на терористите.
2. Прен. Лице, което е гарант на интереси, идеи и под. Станах заложник на чужди интереси.
Грешни изписвания (3)
- заложнек
- зъложнек
- зъложник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-лож-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | за-лож-ни-ка | |
| пълен член | за-лож-ни-кът | |
| мн.ч. | за-лож-ни-ци | |
| членувано | за-лож-ни-ци-те | |
| бройна форма | за-лож-ни-ци | |
| звателна форма | за-лож-ни-ко | |