закъсняване

Речник на българския език

закъсня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • закасняване
  • закаснявъне
  • закъснявъне
  • зъкасняване
  • зъкаснявъне
  • зъкъсняване
  • зъкъснявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-къс-ня-ва-не
членувано за-къс-ня-ва-не-то
мн.ч. за-къс-ня-ва-ния
членувано за-къс-ня-ва-ни-я-та