закъснител

Речник на българския език

закъснѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

закъснѝтелят, закъснѝтеля, мн. закъснѝтели, (два) закъснѝтеля, м. Приспособление за забавяне на избухването в бомба или снаряд. Бомба със закъснител.

Грешни изписвания (7)

  • закаснител
  • закаснитил
  • закъснитил
  • зъкаснител
  • зъкаснитил
  • зъкъснител
  • зъкъснитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-къс-ни-тел
непълен член за-къс-ни-те-ля
пълен член за-къс-ни-те-лят
мн.ч. за-къс-ни-те-ли
членувано за-къс-ни-те-ли-те
бройна форма за-къс-ни-те-ля
звателна форма