закърмя

Речник на българския език

1. закъ̀рмя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

закъ̀рмиш, мин. св. закъ̀рмих, мин. прич. закъ̀рмил, св.вж. закърмям.

Грешни изписвания (3)

  • закърмъ
  • зъкърмъ
  • зъкърмя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-кър-мя за-кър-мим
2 лице за-кър-миш за-кър-ми-те
3 лице за-кър-ми за-кър-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-кър-мих за-кър-мих-ме
2 лице за-кър-ми за-кър-мих-те
3 лице за-кър-ми за-кър-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-кър-мех за-кър-мех-ме
2 лице за-кър-ме-ше за-кър-мех-те
3 лице за-кър-ме-ше за-кър-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закърмил съм закърмила съм закърмило съм закърмили сме
2 лице закърмил си закърмила си закърмило си закърмили сте
3 лице закърмил е закърмила е закърмило е закърмили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях закърмил бях закърмила бях закърмило бяхме закърмили
2 лице беше закърмил беше закърмила беше закърмило бяхте закърмили
3 лице беше закърмил беше закърмила беше закърмило бяха закърмили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще закърмя ще закърмим
2 лице ще закърмиш ще закърмите
3 лице ще закърми ще закърмят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм закърмил ще съм закърмила ще съм закърмило ще сме закърмили
2 лице ще си закърмил ще си закърмила ще си закърмило ще сте закърмили
3 лице ще е закърмил ще е закърмила ще е закърмило ще са закърмили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да закърмя щяхме да закърмим
2 лице щеше да закърмиш щяхте да закърмите
3 лице щеше да закърми щяха да закърмят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм закърмил щях да съм закърмила щях да съм закърмило щяхме да сме закърмили
2 лице щеше да си закърмил щеше да си закърмила щеше да си закърмило щяхте да сте закърмили
3 лице щеше да е закърмил щеше да е закърмила щеше да е закърмило щяха да са закърмили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закърмел съм закърмела съм закърмело съм закърмели сме
2 лице закърмел си закърмела си закърмело си закърмели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закърмил съм закърмила съм закърмило съм закърмили сме
2 лице закърмил си закърмила си закърмило си закърмили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм закърмил била съм закърмила било съм закърмило били сме закърмили
2 лице бил си закърмил била си закърмила било си закърмило били сте закърмили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да закърмя щяла съм да закърмя щяло съм да закърмя щели сме да закърмим
2 лице щял си да закърмиш щяла си да закърмиш щяло си да закърмиш щели сте да закърмите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм закърмил щяла съм да съм закърмила щяло съм да съм закърмило щели сме да сме закърмили
2 лице щял си да си закърмил щяла си да си закърмила щяло си да си закърмило щели сте да сте закърмили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих закърмил бих закърмила бих закърмило бихме закърмили
2 лице би закърмил би закърмила би закърмило бихте закърмили
3 лице би закърмил би закърмила би закърмило биха закърмили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-кър-ми за-кър-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-кър-мен
непълен член за-кър-ме-ния
пълен член за-кър-ме-ни-ят
женски род за-кър-ме-на
членувано за-кър-ме-на-та
среден род за-кър-ме-но
членувано за-кър-ме-но-то
множествено число за-кър-ме-ни
членувано за-кър-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-кър-мил
непълен член за-кър-ми-лия
пълен член за-кър-ми-ли-ят
женски род за-кър-ми-ла
членувано за-кър-ми-ла-та
среден род за-кър-ми-ло
членувано за-кър-ми-ло-то
множествено число за-кър-ми-ли
членувано за-кър-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-кър-мел
женски род за-кър-ме-ла
среден род за-кър-ме-ло
множествено число за-кър-ме-ли

2. закърмя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

закърмя е производна форма на закърмям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. закърмя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

закърмя е производна форма на закърмям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. закърмя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

закърмя е производна форма на закърмям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).