закупчик

Речник на българския език

заку̀пчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. заку̀пчици, м. Лице, което по длъжност закупува стоки, материали и др. за учреждение или предприятие. Работи като закупчик.

Грешни изписвания (3)

  • закупчек
  • зъкупчек
  • зъкупчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-куп-чик
непълен член за-куп-чи-ка
пълен член за-куп-чи-кът
мн.ч. за-куп-чи-ци
членувано за-куп-чи-ци-те
бройна форма за-куп-чи-ци
звателна форма за-куп-чи-ко