закупвач

Речник на българския език

закупва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. закупва̀чи, м. Лице, което по професия закупува; закупчик.

Грешни изписвания (3)

  • закопвач
  • зъкопвач
  • зъкупвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-куп-вач
непълен член за-куп-ва-ча
пълен член за-куп-ва-чът
мн.ч. за-куп-ва-чи
членувано за-куп-ва-чи-те
бройна форма за-куп-ва-чи
звателна форма за-куп-ва-чо