закоравяване

Речник на българския език

закоравя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • закоравявъне
  • закоръвяване
  • закоръвявъне
  • закуравяване
  • закуравявъне
  • закуръвяване
  • закуръвявъне
  • зъкоравяване
  • зъкоравявъне
  • зъкоръвяване
  • зъкоръвявъне
  • зъкуравяване
  • зъкуравявъне
  • зъкуръвяване
  • зъкуръвявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ко-ра-вя-ва-не
членувано за-ко-ра-вя-ва-не-то
мн.ч. за-ко-ра-вя-ва-ния
членувано за-ко-ра-вя-ва-ни-я-та