законосъобразност

Речник на българския език

зако̀носъобра̀зност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • законосаобразнос
  • законосаобразнус
  • законосаубразнос
  • законосаубразнус
  • законосъобразнос
  • законосъобразнус
  • законосъубразнос
  • законосъубразнус
  • законусаобразнос
  • законусаобразнус
  • законусаубразнос
  • законусаубразнус
  • законусъобразнос
  • законусъобразнус
  • законусъубразнос
  • законусъубразнус
  • зъконосаобразнос
  • зъконосаобразнус
  • зъконосаубразнос
  • зъконосаубразнус
  • зъконосъобразнос
  • зъконосъобразнус
  • зъконосъубразнос
  • зъконосъубразнус
  • зъконусаобразнос
  • зъконусаобразнус
  • зъконусаубразнос
  • зъконусаубразнус
  • зъконусъобразнос
  • зъконусъобразнус
  • зъконусъубразнос
  • зъконусъубразнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ко-но-съ-об-раз-ност
членувано за-ко-но-съ-об-раз-ност-та
мн.ч. за-ко-но-съ-об-раз-нос-ти
членувано за-ко-но-съ-об-раз-нос-ти-те
звателна форма