законодателство

Речник на българския език

законода̀телство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Създаване, издаване, изменяне и отменяне на закони. Гражданско законодателство.

Грешни изписвания (31)

  • законодателству
  • законодатилство
  • законодатилству
  • законудателство
  • законудателству
  • законудатилство
  • законудатилству
  • закунодателство
  • закунодателству
  • закунодатилство
  • закунодатилству
  • закунудателство
  • закунудателству
  • закунудатилство
  • закунудатилству
  • зъконодателство
  • зъконодателству
  • зъконодатилство
  • зъконодатилству
  • зъконудателство
  • зъконудателству
  • зъконудатилство
  • зъконудатилству
  • зъкунодателство
  • зъкунодателству
  • зъкунодатилство
  • зъкунодатилству
  • зъкунудателство
  • зъкунудателству
  • зъкунудатилство
  • зъкунудатилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ко-но-да-тел-с-т-во
членувано за-ко-но-да-тел-с-т-во-то
мн.ч. за-ко-но-да-тел-с-т-ва
членувано за-ко-но-да-тел-с-т-ва-та