заколване

Речник на българския език

зако̀лване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • заколвани
  • заколвъне
  • заколвъни
  • зъколване
  • зъколвани
  • зъколвъне
  • зъколвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-кол-ва-не
членувано за-кол-ва-не-то
мн.ч. за-кол-ва-ния
членувано за-кол-ва-ни-я-та