заковаване

Речник на българския език

закова̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • заковавани
  • заковавъне
  • заковавъни
  • закуваване
  • закувавани
  • закувавъне
  • закувавъни
  • зъковаване
  • зъковавани
  • зъковавъне
  • зъковавъни
  • зъкуваване
  • зъкувавани
  • зъкувавъне
  • зъкувавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ко-ва-ва-не
членувано за-ко-ва-ва-не-то
мн.ч. за-ко-ва-ва-ния
членувано за-ко-ва-ва-ни-я-та