заканя

Речник на българския език

1. зака̀ня непреходен глагол от свършен вид (тип 173it) редактиране

Значение

зака̀ниш, мин. св. зака̀них, мин. прич. зака̀нил, св.вж. заканвам.

Грешни изписвания (3)

  • заканъ
  • зъканъ
  • зъканя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-ка-ня за-ка-ним
2 лице за-ка-ниш за-ка-ни-те
3 лице за-ка-ни за-ка-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-ка-них за-ка-них-ме
2 лице за-ка-ни за-ка-них-те
3 лице за-ка-ни за-ка-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ка-нех за-ка-нех-ме
2 лице за-ка-не-ше за-ка-нех-те
3 лице за-ка-не-ше за-ка-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заканил съм заканила съм заканило съм заканили сме
2 лице заканил си заканила си заканило си заканили сте
3 лице заканил е заканила е заканило е заканили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заканил бях заканила бях заканило бяхме заканили
2 лице беше заканил беше заканила беше заканило бяхте заканили
3 лице беше заканил беше заканила беше заканило бяха заканили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заканя ще заканим
2 лице ще заканиш ще заканите
3 лице ще закани ще заканят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заканил ще съм заканила ще съм заканило ще сме заканили
2 лице ще си заканил ще си заканила ще си заканило ще сте заканили
3 лице ще е заканил ще е заканила ще е заканило ще са заканили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заканя щяхме да заканим
2 лице щеше да заканиш щяхте да заканите
3 лице щеше да закани щяха да заканят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заканил щях да съм заканила щях да съм заканило щяхме да сме заканили
2 лице щеше да си заканил щеше да си заканила щеше да си заканило щяхте да сте заканили
3 лице щеше да е заканил щеше да е заканила щеше да е заканило щяха да са заканили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заканел съм заканела съм заканело съм заканели сме
2 лице заканел си заканела си заканело си заканели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заканил съм заканила съм заканило съм заканили сме
2 лице заканил си заканила си заканило си заканили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заканил била съм заканила било съм заканило били сме заканили
2 лице бил си заканил била си заканила било си заканило били сте заканили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заканя щяла съм да заканя щяло съм да заканя щели сме да заканим
2 лице щял си да заканиш щяла си да заканиш щяло си да заканиш щели сте да заканите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заканил щяла съм да съм заканила щяло съм да съм заканило щели сме да сме заканили
2 лице щял си да си заканил щяла си да си заканила щяло си да си заканило щели сте да сте заканили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заканил бих заканила бих заканило бихме заканили
2 лице би заканил би заканила би заканило бихте заканили
3 лице би заканил би заканила би заканило биха заканили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-ка-ни за-ка-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ка-нил
непълен член за-ка-ни-лия
пълен член за-ка-ни-ли-ят
женски род за-ка-ни-ла
членувано за-ка-ни-ла-та
среден род за-ка-ни-ло
членувано за-ка-ни-ло-то
множествено число за-ка-ни-ли
членувано за-ка-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ка-нел
женски род за-ка-не-ла
среден род за-ка-не-ло
множествено число за-ка-не-ли

2. заканя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

заканя е производна форма на заканям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. заканя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заканя е производна форма на заканям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. заканя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заканя е производна форма на заканям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).