зайче

Речник на българския език

1. за̀йче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. за̀йчета, ср.
1. Малък заек.
2. Малкото на заек.
3. Само мн. Бялата пяна, която се образува на гребена на морски вълни.
Слънчево зайче. — Подвижни светли слънчеви петна в сянка.
Правя слънчево зайче. — С огледало или подобна повърхност отразявам слънчевите лъчи и ги насочвам към някого, за да го заслепя.

Грешни изписвания (1)

  • зайчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зай-че
членувано зай-че-то
мн.ч. зай-че-та
членувано зай-че-та-та

2. зайче — ср. р.

зайче е производна форма на зайчи (ср. р.).