заизвия

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	за-из-вия	за-из-ви-ем
2 лице	за-из-ви-еш	за-из-ви-е-те
3 лице	за-из-вие	за-из-ви-ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-из-вих	за-из-вих-ме
2 лице	за-из-ви	за-из-вих-те
3 лице	за-из-ви	за-из-ви-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-из-ви-ех	за-из-ви-ех-ме
2 лице	за-из-ви-е-ше	за-из-ви-ех-те
3 лице	за-из-ви-е-ше	за-из-ви-е-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заизвил съм	заизвила съм	заизвило съм	заизвили сме
2 лице	заизвил си	заизвила си	заизвило си	заизвили сте
3 лице	заизвил е	заизвила е	заизвило е	заизвили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях заизвил	бях заизвила	бях заизвило	бяхме заизвили
2 лице	беше заизвил	беше заизвила	беше заизвило	бяхте заизвили
3 лице	беше заизвил	беше заизвила	беше заизвило	бяха заизвили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще заизвия	ще заизвием
2 лице	ще заизвиеш	ще заизвиете
3 лице	ще заизвие	ще заизвият

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм заизвил	ще съм заизвила	ще съм заизвило	ще сме заизвили
2 лице	ще си заизвил	ще си заизвила	ще си заизвило	ще сте заизвили
3 лице	ще е заизвил	ще е заизвила	ще е заизвило	ще са заизвили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да заизвия	щяхме да заизвием
2 лице	щеше да заизвиеш	щяхте да заизвиете
3 лице	щеше да заизвие	щяха да заизвият

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм заизвил	щях да съм заизвила	щях да съм заизвило	щяхме да сме заизвили
2 лице	щеше да си заизвил	щеше да си заизвила	щеше да си заизвило	щяхте да сте заизвили
3 лице	щеше да е заизвил	щеше да е заизвила	щеше да е заизвило	щяха да са заизвили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заизвиел съм	заизвиела съм	заизвиело съм	заизвиели сме
2 лице	заизвиел си	заизвиела си	заизвиело си	заизвиели сте
3 лице	за-из-ви-ел заизвиел е	за-из-ви-е-ла заизвиела е	за-из-ви-е-ло заизвиело е	за-из-ви-е-ли заизвиели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заизвил съм	заизвила съм	заизвило съм	заизвили сме
2 лице	заизвил си	заизвила си	заизвило си	заизвили сте
3 лице	за-из-вил заизвил е	за-из-ви-ла заизвила е	за-из-ви-ло заизвило е	за-из-ви-ли заизвили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм заизвил	била съм заизвила	било съм заизвило	били сме заизвили
2 лице	бил си заизвил	била си заизвила	било си заизвило	били сте заизвили
3 лице	бил заизвил бил е заизвил	била заизвила била е заизвила	било заизвило било е заизвило	били заизвили били са заизвили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да заизвия	щяла съм да заизвия	щяло съм да заизвия	щели сме да заизвием
2 лице	щял си да заизвиеш	щяла си да заизвиеш	щяло си да заизвиеш	щели сте да заизвиете
3 лице	щял да заизвие щял е да заизвие	щяла да заизвие щяла е да заизвие	щяло да заизвие щяло е да заизвие	щели да заизвият щели са да заизвият

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм заизвил	щяла съм да съм заизвила	щяло съм да съм заизвило	щели сме да сме заизвили
2 лице	щял си да си заизвил	щяла си да си заизвила	щяло си да си заизвило	щели сте да сте заизвили
3 лице	щял да е заизвил щял е да е заизвил	щяла да е заизвила щяла е да е заизвила	щяло да е заизвило щяло е да е заизвило	щели да са заизвили щели са да са заизвили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих заизвил	бих заизвила	бих заизвило	бихме заизвили
2 лице	би заизвил	би заизвила	би заизвило	бихте заизвили
3 лице	би заизвил	би заизвила	би заизвило	биха заизвили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
за-из-вий	за-из-вий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		за-из-вит
		непълен член	за-из-ви-тия
		пълен член	за-из-ви-ти-ят
	женски род		за-из-ви-та
		членувано	за-из-ви-та-та
	среден род		за-из-ви-то
		членувано	за-из-ви-то-то
множествено число			за-из-ви-ти
		членувано	за-из-ви-ти-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за-из-вил
		непълен член	за-из-ви-лия
		пълен член	за-из-ви-ли-ят
	женски род		за-из-ви-ла
		членувано	за-из-ви-ла-та
	среден род		за-из-ви-ло
		членувано	за-из-ви-ло-то
множествено число			за-из-ви-ли
		членувано	за-из-ви-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	за-из-ви-ел
	женски род	за-из-ви-е-ла
	среден род	за-из-ви-е-ло
множествено число		за-из-ви-е-ли