заизвирам

Речник на българския език

заизвирам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-из-ви-рам за-из-ви-ра-ме
2 лице за-из-ви-раш за-из-ви-ра-те
3 лице за-из-ви-ра за-из-ви-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-из-ви-рах за-из-ви-рах-ме
2 лице за-из-ви-ра за-из-ви-рах-те
3 лице за-из-ви-ра за-из-ви-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-из-ви-рах за-из-ви-рах-ме
2 лице за-из-ви-ра-ше за-из-ви-рах-те
3 лице за-из-ви-ра-ше за-из-ви-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизвирал съм заизвирала съм заизвирало съм заизвирали сме
2 лице заизвирал си заизвирала си заизвирало си заизвирали сте
3 лице заизвирал е заизвирала е заизвирало е заизвирали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заизвирал бях заизвирала бях заизвирало бяхме заизвирали
2 лице беше заизвирал беше заизвирала беше заизвирало бяхте заизвирали
3 лице беше заизвирал беше заизвирала беше заизвирало бяха заизвирали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заизвирам ще заизвираме
2 лице ще заизвираш ще заизвирате
3 лице ще заизвира ще заизвират
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заизвирал ще съм заизвирала ще съм заизвирало ще сме заизвирали
2 лице ще си заизвирал ще си заизвирала ще си заизвирало ще сте заизвирали
3 лице ще е заизвирал ще е заизвирала ще е заизвирало ще са заизвирали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заизвирам щяхме да заизвираме
2 лице щеше да заизвираш щяхте да заизвирате
3 лице щеше да заизвира щяха да заизвират
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заизвирал щях да съм заизвирала щях да съм заизвирало щяхме да сме заизвирали
2 лице щеше да си заизвирал щеше да си заизвирала щеше да си заизвирало щяхте да сте заизвирали
3 лице щеше да е заизвирал щеше да е заизвирала щеше да е заизвирало щяха да са заизвирали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизвирал съм заизвирала съм заизвирало съм заизвирали сме
2 лице заизвирал си заизвирала си заизвирало си заизвирали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизвирал съм заизвирала съм заизвирало съм заизвирали сме
2 лице заизвирал си заизвирала си заизвирало си заизвирали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заизвирал била съм заизвирала било съм заизвирало били сме заизвирали
2 лице бил си заизвирал била си заизвирала било си заизвирало били сте заизвирали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заизвирам щяла съм да заизвирам щяло съм да заизвирам щели сме да заизвираме
2 лице щял си да заизвираш щяла си да заизвираш щяло си да заизвираш щели сте да заизвирате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заизвирал щяла съм да съм заизвирала щяло съм да съм заизвирало щели сме да сме заизвирали
2 лице щял си да си заизвирал щяла си да си заизвирала щяло си да си заизвирало щели сте да сте заизвирали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заизвирал бих заизвирала бих заизвирало бихме заизвирали
2 лице би заизвирал би заизвирала би заизвирало бихте заизвирали
3 лице би заизвирал би заизвирала би заизвирало биха заизвирали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-из-ви-рай за-из-ви-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-из-ви-рал
непълен член за-из-ви-ра-лия
пълен член за-из-ви-ра-ли-ят
женски род за-из-ви-ра-ла
членувано за-из-ви-ра-ла-та
среден род за-из-ви-ра-ло
членувано за-из-ви-ра-ло-то
множествено число за-из-ви-ра-ли
членувано за-из-ви-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-из-ви-рал
женски род за-из-ви-ра-ла
среден род за-из-ви-ра-ло
множествено число за-из-ви-ра-ли