заизвинявам

Речник на българския език

заизвинявам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • заизвинъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-из-ви-ня-вам за-из-ви-ня-ва-ме
2 лице за-из-ви-ня-ваш за-из-ви-ня-ва-те
3 лице за-из-ви-ня-ва за-из-ви-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-из-ви-ня-вах за-из-ви-ня-вах-ме
2 лице за-из-ви-ня-ва за-из-ви-ня-вах-те
3 лице за-из-ви-ня-ва за-из-ви-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-из-ви-ня-вах за-из-ви-ня-вах-ме
2 лице за-из-ви-ня-ва-ше за-из-ви-ня-вах-те
3 лице за-из-ви-ня-ва-ше за-из-ви-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизвинявал съм заизвинявала съм заизвинявало съм заизвинявали сме
2 лице заизвинявал си заизвинявала си заизвинявало си заизвинявали сте
3 лице заизвинявал е заизвинявала е заизвинявало е заизвинявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заизвинявал бях заизвинявала бях заизвинявало бяхме заизвинявали
2 лице беше заизвинявал беше заизвинявала беше заизвинявало бяхте заизвинявали
3 лице беше заизвинявал беше заизвинявала беше заизвинявало бяха заизвинявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заизвинявам ще заизвиняваме
2 лице ще заизвиняваш ще заизвинявате
3 лице ще заизвинява ще заизвиняват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заизвинявал ще съм заизвинявала ще съм заизвинявало ще сме заизвинявали
2 лице ще си заизвинявал ще си заизвинявала ще си заизвинявало ще сте заизвинявали
3 лице ще е заизвинявал ще е заизвинявала ще е заизвинявало ще са заизвинявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заизвинявам щяхме да заизвиняваме
2 лице щеше да заизвиняваш щяхте да заизвинявате
3 лице щеше да заизвинява щяха да заизвиняват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заизвинявал щях да съм заизвинявала щях да съм заизвинявало щяхме да сме заизвинявали
2 лице щеше да си заизвинявал щеше да си заизвинявала щеше да си заизвинявало щяхте да сте заизвинявали
3 лице щеше да е заизвинявал щеше да е заизвинявала щеше да е заизвинявало щяха да са заизвинявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизвинявал съм заизвинявала съм заизвинявало съм заизвинявали сме
2 лице заизвинявал си заизвинявала си заизвинявало си заизвинявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заизвинявал съм заизвинявала съм заизвинявало съм заизвинявали сме
2 лице заизвинявал си заизвинявала си заизвинявало си заизвинявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заизвинявал била съм заизвинявала било съм заизвинявало били сме заизвинявали
2 лице бил си заизвинявал била си заизвинявала било си заизвинявало били сте заизвинявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заизвинявам щяла съм да заизвинявам щяло съм да заизвинявам щели сме да заизвиняваме
2 лице щял си да заизвиняваш щяла си да заизвиняваш щяло си да заизвиняваш щели сте да заизвинявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заизвинявал щяла съм да съм заизвинявала щяло съм да съм заизвинявало щели сме да сме заизвинявали
2 лице щял си да си заизвинявал щяла си да си заизвинявала щяло си да си заизвинявало щели сте да сте заизвинявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заизвинявал бих заизвинявала бих заизвинявало бихме заизвинявали
2 лице би заизвинявал би заизвинявала би заизвинявало бихте заизвинявали
3 лице би заизвинявал би заизвинявала би заизвинявало биха заизвинявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-из-ви-ня-вай за-из-ви-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-из-ви-ня-вал
непълен член за-из-ви-ня-ва-лия
пълен член за-из-ви-ня-ва-ли-ят
женски род за-из-ви-ня-ва-ла
членувано за-из-ви-ня-ва-ла-та
среден род за-из-ви-ня-ва-ло
членувано за-из-ви-ня-ва-ло-то
множествено число за-из-ви-ня-ва-ли
членувано за-из-ви-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-из-ви-ня-вал
женски род за-из-ви-ня-ва-ла
среден род за-из-ви-ня-ва-ло
множествено число за-из-ви-ня-ва-ли