зазвънявам

Речник на българския език

зазвънявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • зазвънъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице заз-въ-ня-вам заз-въ-ня-ва-ме
2 лице заз-въ-ня-ваш заз-въ-ня-ва-те
3 лице заз-въ-ня-ва заз-въ-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице заз-въ-ня-вах заз-въ-ня-вах-ме
2 лице заз-въ-ня-ва заз-въ-ня-вах-те
3 лице заз-въ-ня-ва заз-въ-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице заз-въ-ня-вах заз-въ-ня-вах-ме
2 лице заз-въ-ня-ва-ше заз-въ-ня-вах-те
3 лице заз-въ-ня-ва-ше заз-въ-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазвънявал съм зазвънявала съм зазвънявало съм зазвънявали сме
2 лице зазвънявал си зазвънявала си зазвънявало си зазвънявали сте
3 лице зазвънявал е зазвънявала е зазвънявало е зазвънявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зазвънявал бях зазвънявала бях зазвънявало бяхме зазвънявали
2 лице беше зазвънявал беше зазвънявала беше зазвънявало бяхте зазвънявали
3 лице беше зазвънявал беше зазвънявала беше зазвънявало бяха зазвънявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще зазвънявам ще зазвъняваме
2 лице ще зазвъняваш ще зазвънявате
3 лице ще зазвънява ще зазвъняват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зазвънявал ще съм зазвънявала ще съм зазвънявало ще сме зазвънявали
2 лице ще си зазвънявал ще си зазвънявала ще си зазвънявало ще сте зазвънявали
3 лице ще е зазвънявал ще е зазвънявала ще е зазвънявало ще са зазвънявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да зазвънявам щяхме да зазвъняваме
2 лице щеше да зазвъняваш щяхте да зазвънявате
3 лице щеше да зазвънява щяха да зазвъняват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зазвънявал щях да съм зазвънявала щях да съм зазвънявало щяхме да сме зазвънявали
2 лице щеше да си зазвънявал щеше да си зазвънявала щеше да си зазвънявало щяхте да сте зазвънявали
3 лице щеше да е зазвънявал щеше да е зазвънявала щеше да е зазвънявало щяха да са зазвънявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазвънявал съм зазвънявала съм зазвънявало съм зазвънявали сме
2 лице зазвънявал си зазвънявала си зазвънявало си зазвънявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазвънявал съм зазвънявала съм зазвънявало съм зазвънявали сме
2 лице зазвънявал си зазвънявала си зазвънявало си зазвънявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зазвънявал била съм зазвънявала било съм зазвънявало били сме зазвънявали
2 лице бил си зазвънявал била си зазвънявала било си зазвънявало били сте зазвънявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зазвънявам щяла съм да зазвънявам щяло съм да зазвънявам щели сме да зазвъняваме
2 лице щял си да зазвъняваш щяла си да зазвъняваш щяло си да зазвъняваш щели сте да зазвънявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зазвънявал щяла съм да съм зазвънявала щяло съм да съм зазвънявало щели сме да сме зазвънявали
2 лице щял си да си зазвънявал щяла си да си зазвънявала щяло си да си зазвънявало щели сте да сте зазвънявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зазвънявал бих зазвънявала бих зазвънявало бихме зазвънявали
2 лице би зазвънявал би зазвънявала би зазвънявало бихте зазвънявали
3 лице би зазвънявал би зазвънявала би зазвънявало биха зазвънявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заз-въ-ня-вай заз-въ-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род заз-въ-ня-ван
непълен член заз-въ-ня-ва-ния
пълен член заз-въ-ня-ва-ни-ят
женски род заз-въ-ня-ва-на
членувано заз-въ-ня-ва-на-та
среден род заз-въ-ня-ва-но
членувано заз-въ-ня-ва-но-то
множествено число заз-въ-ня-ва-ни
членувано заз-въ-ня-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род заз-въ-ня-вал
непълен член заз-въ-ня-ва-лия
пълен член заз-въ-ня-ва-ли-ят
женски род заз-въ-ня-ва-ла
членувано заз-въ-ня-ва-ла-та
среден род заз-въ-ня-ва-ло
членувано заз-въ-ня-ва-ло-то
множествено число заз-въ-ня-ва-ли
членувано заз-въ-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род заз-въ-ня-вал
женски род заз-въ-ня-ва-ла
среден род заз-въ-ня-ва-ло
множествено число заз-въ-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род заз-въ-ня-ващ
непълен член заз-въ-ня-ва-щия
пълен член заз-въ-ня-ва-щи-ят
женски род заз-въ-ня-ва-ща
членувано заз-въ-ня-ва-ща-та
среден род заз-въ-ня-ва-що
членувано заз-въ-ня-ва-що-то
множествено число заз-въ-ня-ва-щи
членувано заз-въ-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

заз-въ-ня-вай-ки