заечавам

Речник на българския език

заечавам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-е-ча-вам за-е-ча-ва-ме
2 лице за-е-ча-ваш за-е-ча-ва-те
3 лице за-е-ча-ва за-е-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-е-ча-вах за-е-ча-вах-ме
2 лице за-е-ча-ва за-е-ча-вах-те
3 лице за-е-ча-ва за-е-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-е-ча-вах за-е-ча-вах-ме
2 лице за-е-ча-ва-ше за-е-ча-вах-те
3 лице за-е-ча-ва-ше за-е-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заечавал съм заечавала съм заечавало съм заечавали сме
2 лице заечавал си заечавала си заечавало си заечавали сте
3 лице заечавал е заечавала е заечавало е заечавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заечавал бях заечавала бях заечавало бяхме заечавали
2 лице беше заечавал беше заечавала беше заечавало бяхте заечавали
3 лице беше заечавал беше заечавала беше заечавало бяха заечавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заечавам ще заечаваме
2 лице ще заечаваш ще заечавате
3 лице ще заечава ще заечават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заечавал ще съм заечавала ще съм заечавало ще сме заечавали
2 лице ще си заечавал ще си заечавала ще си заечавало ще сте заечавали
3 лице ще е заечавал ще е заечавала ще е заечавало ще са заечавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заечавам щяхме да заечаваме
2 лице щеше да заечаваш щяхте да заечавате
3 лице щеше да заечава щяха да заечават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заечавал щях да съм заечавала щях да съм заечавало щяхме да сме заечавали
2 лице щеше да си заечавал щеше да си заечавала щеше да си заечавало щяхте да сте заечавали
3 лице щеше да е заечавал щеше да е заечавала щеше да е заечавало щяха да са заечавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заечавал съм заечавала съм заечавало съм заечавали сме
2 лице заечавал си заечавала си заечавало си заечавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заечавал съм заечавала съм заечавало съм заечавали сме
2 лице заечавал си заечавала си заечавало си заечавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заечавал била съм заечавала било съм заечавало били сме заечавали
2 лице бил си заечавал била си заечавала било си заечавало били сте заечавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заечавам щяла съм да заечавам щяло съм да заечавам щели сме да заечаваме
2 лице щял си да заечаваш щяла си да заечаваш щяло си да заечаваш щели сте да заечавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заечавал щяла съм да съм заечавала щяло съм да съм заечавало щели сме да сме заечавали
2 лице щял си да си заечавал щяла си да си заечавала щяло си да си заечавало щели сте да сте заечавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заечавал бих заечавала бих заечавало бихме заечавали
2 лице би заечавал би заечавала би заечавало бихте заечавали
3 лице би заечавал би заечавала би заечавало биха заечавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-е-ча-вай за-е-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-е-ча-вал
непълен член за-е-ча-ва-лия
пълен член за-е-ча-ва-ли-ят
женски род за-е-ча-ва-ла
членувано за-е-ча-ва-ла-та
среден род за-е-ча-ва-ло
членувано за-е-ча-ва-ло-то
множествено число за-е-ча-ва-ли
членувано за-е-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-е-ча-вал
женски род за-е-ча-ва-ла
среден род за-е-ча-ва-ло
множествено число за-е-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-е-ча-ващ
непълен член за-е-ча-ва-щия
пълен член за-е-ча-ва-щи-ят
женски род за-е-ча-ва-ща
членувано за-е-ча-ва-ща-та
среден род за-е-ча-ва-що
членувано за-е-ча-ва-що-то
множествено число за-е-ча-ва-щи
членувано за-е-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-е-ча-вай-ки