заемоискател

Речник на българския език

заемоиска̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

заемоиска̀телят, заемоиска̀теля, мн. заемоиска̀тели, м. Спец. Лице, което иска заем, обикн. от учреждение.

Грешни изписвания (31)

  • заемоескател
  • заемоескатил
  • заемоискатил
  • заемуескател
  • заемуескатил
  • заемуискател
  • заемуискатил
  • заимоескател
  • заимоескатил
  • заимоискател
  • заимоискатил
  • заимуескател
  • заимуескатил
  • заимуискател
  • заимуискатил
  • зъемоескател
  • зъемоескатил
  • зъемоискател
  • зъемоискатил
  • зъемуескател
  • зъемуескатил
  • зъемуискател
  • зъемуискатил
  • зъимоескател
  • зъимоескатил
  • зъимоискател
  • зъимоискатил
  • зъимуескател
  • зъимуескатил
  • зъимуискател
  • зъимуискатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-е-мо-ис-ка-тел
непълен член за-е-мо-ис-ка-те-ля
пълен член за-е-мо-ис-ка-те-лят
мн.ч. за-е-мо-ис-ка-те-ли
членувано за-е-мо-ис-ка-те-ли-те
бройна форма за-е-мо-ис-ка-те-ли
звателна форма за-е-мо-ис-ка-те-лю