задънен

Речник на българския език

1. задъ̀нен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • задънин
  • зъдънен
  • зъдънин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-дъ-нен
непълен член за-дъ-не-ния
пълен член за-дъ-не-ни-ят
ж. р. за-дъ-не-на
членувано за-дъ-не-на-та
ср. р. за-дъ-не-но
членувано за-дъ-не-но-то
мн. ч. за-дъ-не-ни
членувано за-дъ-не-ни-те

2. задънен — мин. страд. прич. м. р.

задънен е производна форма на задъня (мин. страд. прич. м. р.).