задушаване

Речник на българския език

задуша̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • задошаване
  • задошавани
  • задошавъне
  • задошавъни
  • задушавани
  • задушавъне
  • задушавъни
  • зъдошаване
  • зъдошавани
  • зъдошавъне
  • зъдошавъни
  • зъдушаване
  • зъдушавани
  • зъдушавъне
  • зъдушавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ду-ша-ва-не
членувано за-ду-ша-ва-не-то
мн.ч. за-ду-ша-ва-ния
членувано за-ду-ша-ва-ни-я-та