задочник

Речник на българския език

задо̀чник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. задо̀чници, м. Мъж, който се обучава задочно.

Грешни изписвания (3)

  • задочнек
  • зъдочнек
  • зъдочник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-доч-ник
непълен член за-доч-ни-ка
пълен член за-доч-ни-кът
мн.ч. за-доч-ни-ци
членувано за-доч-ни-ци-те
бройна форма за-доч-ни-ци
звателна форма за-доч-ни-ко