задо̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
задо̀чна, задо̀чно, мн. задо̀чни, прил.
1. Който става в отсъствие на лицето, с което е свързан. Задочни съвети. Задочна присъда.
2. За курс на обучение — който се осъществява без постоянни учебни занятия. Задочно обучение.
нареч. задо̀чно.
1. Който става в отсъствие на лицето, с което е свързан. Задочни съвети. Задочна присъда.
2. За курс на обучение — който се осъществява без постоянни учебни занятия. Задочно обучение.
нареч. задо̀чно.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- задочин
- зъдочен
- зъдочин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | за-до-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | за-доч-ния | ||
| пълен член | за-доч-ни-ят | ||
| ж. р. | за-доч-на | ||
| членувано | за-доч-на-та | ||
| ср. р. | за-доч-но | ||
| членувано | за-доч-но-то | ||
| мн. ч. | за-доч-ни | ||
| членувано | за-доч-ни-те | ||