задимяване

Речник на българския език

задимя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • задемяване
  • задемявъне
  • задимявъне
  • зъдемяване
  • зъдемявъне
  • зъдимяване
  • зъдимявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ди-мя-ва-не
членувано за-ди-мя-ва-не-то
мн.ч. за-ди-мя-ва-ния
членувано за-ди-мя-ва-ни-я-та