задигане

Речник на българския език

задигане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ди-га-не
членувано за-ди-га-не-то
мн.ч. за-ди-га-ния
членувано за-ди-га-ни-я-та