заглушѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31)
Значение
заглушѝтелят, заглушѝтеля, мн. заглушѝтели, (два) заглушѝтеля, м. Спец. Приспособление, което служи за намаляване на произведените от някакъв механизъм шумове. Пистолет със заглушител.
Грешни изписвания (7)
- заглошител
- заглошитил
- заглушитил
- зъглошител
- зъглошитил
- зъглушител
- зъглушитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | заг-лу-ши-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | заг-лу-ши-те-ля | |
| пълен член | заг-лу-ши-те-лят | |
| мн.ч. | заг-лу-ши-те-ли | |
| членувано | заг-лу-ши-те-ли-те | |
| бройна форма | заг-лу-ши-те-ля | |
| звателна форма | — | |