завоевателски

Речник на българския език

завоева̀телски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

завоева̀телска, завоева̀телско, мн. завоева̀телски, прил.
1. Който е на завоевател.
2. Завоевателен.

Грешни изписвания (15)

  • завоеватилски
  • завоивателски
  • завоиватилски
  • завуевателски
  • завуеватилски
  • завуивателски
  • завуиватилски
  • зъвоевателски
  • зъвоеватилски
  • зъвоивателски
  • зъвоиватилски
  • зъвуевателски
  • зъвуеватилски
  • зъвуивателски
  • зъвуиватилски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-во-е-ва-тел-с-ки
непълен член за-во-е-ва-тел-с-кия
пълен член за-во-е-ва-тел-с-ки-ят
ж. р. за-во-е-ва-тел-с-ка
членувано за-во-е-ва-тел-с-ка-та
ср. р. за-во-е-ва-тел-с-ко
членувано за-во-е-ва-тел-с-ко-то
мн. ч. за-во-е-ва-тел-с-ки
членувано за-во-е-ва-тел-с-ки-те