завоевателен

Речник на българския език

завоева̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

завоева̀телна, завоева̀телно, мн. завоева̀телни, прил. Който е насочен към завоюване; завоевателски. Завоевателна война.

Грешни изписвания (31)

  • завоевателин
  • завоеватилен
  • завоеватилин
  • завоивателен
  • завоивателин
  • завоиватилен
  • завоиватилин
  • завуевателен
  • завуевателин
  • завуеватилен
  • завуеватилин
  • завуивателен
  • завуивателин
  • завуиватилен
  • завуиватилин
  • зъвоевателен
  • зъвоевателин
  • зъвоеватилен
  • зъвоеватилин
  • зъвоивателен
  • зъвоивателин
  • зъвоиватилен
  • зъвоиватилин
  • зъвуевателен
  • зъвуевателин
  • зъвуеватилен
  • зъвуеватилин
  • зъвуивателен
  • зъвуивателин
  • зъвуиватилен
  • зъвуиватилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-во-е-ва-те-лен
непълен член за-во-е-ва-тел-ния
пълен член за-во-е-ва-тел-ни-ят
ж. р. за-во-е-ва-тел-на
членувано за-во-е-ва-тел-на-та
ср. р. за-во-е-ва-тел-но
членувано за-во-е-ва-тел-но-то
мн. ч. за-во-е-ва-тел-ни
членувано за-во-е-ва-тел-ни-те