завистница

Речник на българския език

завѝстница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. завѝстници, ж. Завистлива жена, завистливка.

Грешни изписвания (15)

  • зависнеца
  • зависнецъ
  • зависница
  • зависницъ
  • завистнеца
  • завистнецъ
  • завистницъ
  • зъвиснеца
  • зъвиснецъ
  • зъвисница
  • зъвисницъ
  • зъвистнеца
  • зъвистнецъ
  • зъвистница
  • зъвистницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-вис-т-ни-ца
членувано за-вис-т-ни-ца-та
мн.ч. за-вис-т-ни-ци
членувано за-вис-т-ни-ци-те
звателна форма